Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
20.02.2010 19:46 - Ивайло
Автор: gletcher Категория: История   
Прочетен: 1050 Коментари: 0 Гласове:
0



    С големия си пълководчески талант Ивайло представлявал една сериозна възможност за България да прекрати или поне да забави упадъка си. Неговият военен гений, доказан в многобройните победи над татарите и ромеите изглежда изобщо не е впечатлил търновските боляри. Те са съизмервали претендентите за престола със съвсем други ценности и критерии. Първият от тях е бил наличието на родство с управляващия владетелски дом или законната династия и степента на това родство. В случая с Иван Мицо(в) те действително са имали оправдание да предадат Ивайло, докато той воюва извън столицата и да признаят за цар претендента, който наистина е бил Иван Асен ІІІ, поне по род. Но той се оказва непригоден да носи бремето на властта и гордото име на дядо си по майка. След позорното му бягство, причинено вероятно не толкова от малодушие, колкото от интригите, плетени от болярските групировки и от предчувствието за заговори, кроени от Георги Тертер, търновските боляри не си извличат нужната поука. Те и не помислят да се обърнат към човека, доказал военните си качества. Те не му оставят възможност да докаже дали има качества и на държавник, тъй като в техните очи той си остава узурпатор. Изглежда за тях са били напълно непознати или без никаква практическа стойност историческите познания, че сред най-великите василевси на ромеите остават поне трима узурпатори на престола от доста нисък произход, но за сметка на това велики военачалници или политици – Никифор Фока, Йоан Цимисхес, Василий І Македон(ец). Така след бягството на несъстоялия се български цар Иван Асен ІІІ, болярският съвет излъчва за нов цар може би най-умелия интригант в своите редици  - куманинът Георгий Тертерий. През трудното си 12-годишно царуване той не показва с нищо, че е по-добър избор от Ивайло. Дори напротив. Той не успява да се справи с нито един от сериозните проблеми на държавата, капитулира пред опустошителните татарски набези, пред сръбските, ромейските и унгарските завоевания в българските земи, България затъва все повече и повече. Дали и след неговото позорно бягство от Търново и унизителното му скитничество из Тракия (из околностите на Адрианопол), докато накрая византийците го приютят, са се намерили боляри и видни търновски граждани, които поне малко да съжаляват, че не са опитали докрай да заложат на поредната несъстояла се възможност в българската история - Ивайло? Та с какво Ивайло, който сам е спечелил престола на бойното поле, с победи над татарите и над вече недееспособния цар Константин Тих – Асен и след това, сключил законен брак с неговата вдовица и влязъл като неоспорим победител в Царевград Търнов, основателно предпочетен като по-малкото зло пред задаващата се византийска войска, е по-голям узурпатор от Георги Тертер, дошъл на власт след недостойни интриги на тъмно, или дори от Иван Мицо(в), поставен на престола не от родството си с Иван Асен ІІ, а от войските на изконния враг на българите – Византия, с подразбиращата се цел да служи като маша на нейната политика от престола си в Търново.

    Заслужава съжалението ни и другата несъстояла се възможност – Иван Асен Трети. Може би през 1279 г. му е било още твърде рано да се възкачи на дядовия си престол. Може би след време, натрупал политически опит и житейска зрелост в Константинополския двор, от него би излязъл един нов полугрък – Симеон или Калоян (но не ромеоубиец), стига да имаше търпение да изчака провала на Георги Тертер на българския престол, така както някога неговият дядо, Иван Асен ІІ изчака търпеливо цели десет години залеза на Борил от Галичкото си убежище. Тогава дори и начело на ромейска войска Иван Асен ІІІ би бил посрещнат като спасител на България и от Тертеровата слабост, и от татарите, и от маджарите, и от сърбите. А и неговият тъст Михаил VІІІ Палеолог (починал 1282 г.) не би насъсквал татарите да опустошават България като отмъщение за това, че Георги Тертер е отмъкнал престола от ромейското протеже Иван Асен ІІІ. При евентуалното му връщане на българския престол можеха да се избегнат и последвалите бягството на Тертер вътрешно-политически усложнения на няколко пъти поради необходимостта от избор на нов цар и смяна на династията и свързаното с тях отцепване от централната власт на отделни боляри. Ако не при Иван Мицо(в), то държавническият гений на Иван Асен ІІ можеше да се прояви при неговия син или дори внук, който да отбележи нови успехи на Асеновата династия на държавното поприще. Не би имало овдовяване на търновския престол след смъртта на Смилец, нито пък възможност той да се заеме от един случаен чужденец като татарина Чака на съмнителното основание, че е женен за дъщерята на бившия цар Георги Тертер.

    Двамата бележити царе от кумански род (поне по баща) Светослав Тертер и Михаил Шишман, въпреки големите си амбиции и някои безспорни успехи, не постигнаха нищо трайно за българската държава. След първоначалните си военни успехи срещу Византия и съюза си с татарите, Тодор-Светослав Тертер се задоволи с привилегията да бъде кротък ромейски зет и дарополучател, без да продължи активната си политика за освобождаване на всички български земи в Тракия, Родопите, Македония, Албания и Поморавието и връщането им в пределите на българската държава. Неговият син злощастно загина още в първата си война пред Адрианопол, без да успее да разкрие истинските си качества, нито да узрее докрай за голямата политика. Огромните амбиции на Михаил Шишман се разпиляха в няколко посоки, една от които беше налудничавият план да се превземе Цариград през 1328 г. от военоначалника му Иван. В крайна сметка, без да отбележи трайни и значими успехи, Михаил Шишман позволи непростимо да бъде изненадан и вероломно изигран от сърбите при Велбъжд (1330 г.). Този провал зачеркна резултатите от близо век и половина полууспешни усилия на българската държава в западна и югозападна посока. След него дойде и недалновидността на сестреника му Иван Александър, който позволи на зет си Стефан Душан да стане необезпокояван господар на западната част на Балканския полуостров и дори да бъде увенчан с чисто българската титла “цар” от търновския патриарх в ключовия български град Скопие (1346 г.), превърнат от Душан в столица на разнородната му империя, нещо повече – в нова сръбска столица, както преди това българският град Призрен изпълняваше същата роля при Душановите предходници. 



Тагове:   ЦАР,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gletcher
Категория: История
Прочетен: 30040
Постинги: 10
Коментари: 7
Гласове: 61
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031