Заслужава съжалението ни и другата несъстояла се възможност – Иван Асен Трети. Може би през 1279 г. му е било още твърде рано да се възкачи на дядовия си престол. Може би след време, натрупал политически опит и житейска зрелост в Константинополския двор, от него би излязъл един нов полугрък – Симеон или Калоян (но не ромеоубиец), стига да имаше търпение да изчака провала на Георги Тертер на българския престол, така както някога неговият дядо, Иван Асен ІІ изчака търпеливо цели десет години залеза на Борил от Галичкото си убежище. Тогава дори и начело на ромейска войска Иван Асен ІІІ би бил посрещнат като спасител на България и от Тертеровата слабост, и от татарите, и от маджарите, и от сърбите. А и неговият тъст Михаил VІІІ Палеолог (починал 1282 г.) не би насъсквал татарите да опустошават България като отмъщение за това, че Георги Тертер е отмъкнал престола от ромейското протеже Иван Асен ІІІ. При евентуалното му връщане на българския престол можеха да се избегнат и последвалите бягството на Тертер вътрешно-политически усложнения на няколко пъти поради необходимостта от избор на нов цар и смяна на династията и свързаното с тях отцепване от централната власт на отделни боляри. Ако не при Иван Мицо(в), то държавническият гений на Иван Асен ІІ можеше да се прояви при неговия син или дори внук, който да отбележи нови успехи на Асеновата династия на държавното поприще. Не би имало овдовяване на търновския престол след смъртта на Смилец, нито пък възможност той да се заеме от един случаен чужденец като татарина Чака на съмнителното основание, че е женен за дъщерята на бившия цар Георги Тертер.
Двамата бележити царе от кумански род (поне по баща) Светослав Тертер и Михаил Шишман, въпреки големите си амбиции и някои безспорни успехи, не постигнаха нищо трайно за българската държава. След първоначалните си военни успехи срещу Византия и съюза си с татарите, Тодор-Светослав Тертер се задоволи с привилегията да бъде кротък ромейски зет и дарополучател, без да продължи активната си политика за освобождаване на всички български земи в Тракия, Родопите, Македония, Албания и Поморавието и връщането им в пределите на българската държава. Неговият син злощастно загина още в първата си война пред Адрианопол, без да успее да разкрие истинските си качества, нито да узрее докрай за голямата политика. Огромните амбиции на Михаил Шишман се разпиляха в няколко посоки, една от които беше налудничавият план да се превземе Цариград през 1328 г. от военоначалника му Иван. В крайна сметка, без да отбележи трайни и значими успехи, Михаил Шишман позволи непростимо да бъде изненадан и вероломно изигран от сърбите при Велбъжд (1330 г.). Този провал зачеркна резултатите от близо век и половина полууспешни усилия на българската държава в западна и югозападна посока. След него дойде и недалновидността на сестреника му Иван Александър, който позволи на зет си Стефан Душан да стане необезпокояван господар на западната част на Балканския полуостров и дори да бъде увенчан с чисто българската титла “цар” от търновския патриарх в ключовия български град Скопие (1346 г.), превърнат от Душан в столица на разнородната му империя, нещо повече – в нова сръбска столица, както преди това българският град Призрен изпълняваше същата роля при Душановите предходници.
"Христолюбивия" Цар Симеон, и ...
Богомилският град Акрувиум по времето на...